Могат ли растенията канабис да мислят?

• 1. Как мислят хората?
• 2. Какво са растителните тропизми?
• 2. a. Фототропизъм
• 2. b. Тигмотропизъм
• 2. c. Гравитропизъм
• 2. d. Хидротропизъм
• 2. e. Други видове тропизми
• 3. Растителните тропизми и сравнение с човешките сетива
• 4. Възможна ли е комуникация между хора и растения канабис?
• 4. a. Какви процеси причиняват повишения растеж, потентност и добив?
• 5. В заключение

С над 300 000 растителни вида на Земята е ясно, че растенията са се развили и адаптирали, за да оцеляват и просперират. Те не могат да виждат, надушват, докосват и усещат по същия начин, както ние, което може да изглежда като голям еволюционен недостатък, но имат други начини да се приспособят към различните среди. Растителните тропизми са механизми, чрез които семената на канабиса и растенията се адаптират към промени, като ги карат да растат към или далеч от определен стимул. Това не означава, че могат да мислят като нас, но донякъде е подобно.

1. Как мислят хората? 

Когато мислите за живи организми, може да си представите хора, маймуни или делфини, но не и растения, защото те не се държат като хора или животни. Човешкият и животинският мозък е изключително сложен и има способност да консумира енергия, да съхранява спомени, да обработва мисли и да задейства реакции. Учените все още не разбират напълно как работи мозъкът, но знаят, че невроните са отговорни за всички тези действия и имат връзки вътре в мозъка, които много наподобяват начина, по който работи интернет, защото непрекъснато обменят информация. Например, ако докоснете гореща повърхност, невроните ще обработят информацията и ще определят какво трябва да направите след това, предопределяйки и изчислявайки резултатите половин секунда (или по-бързо) преди да извършите действието.

Но растенията нямат мозък като нашия, така че вероятно се чудите как разбират в коя посока да растат? Растенията имат много сложни механизми, които им позволяват да знаят как и кога трябва да растат наред с други неща. Въпреки че нямат мозък, те имат гени, чувствителни към времето, които функционират подобно на нашата нервна система и работят заедно, за да знаят точно как да реагират на определени стимули.

Например, ако растенията ви страдат от по-ниски температури няколко дни, те ще забавят растежа си и ще изчакат най-подходящия момент за развитие на листа (или ще забавят образуването на листа) или семена. Това важи и когато прилагате техники за тренировка на растенията като тренировка при нисък или висок стрес. Изследователи твърдят, че растенията могат да запомнят информация за излагането на светлина, например, и да я предават на други растения. Така, въпреки че нямат структура, еквивалентна на нашия мозък, растителният „интелект“ е много сложен и позволява изключително интересни поведения благодарение на тропизмите.

Значи, растенията нямат мозък или неврони като нас, хората и животните. Въпреки това те притежават своя собствена форма на комуникация под формата на химически взаимодействия. Растенията са способни да откриват и се адаптират към промени в обкръжението си чрез химически сигнали и клетъчните промени, които те предизвикват. Например, при насекомни атаки някои растения могат да произведат и отделят сигнални съединения, които привличат естествените хищници на вредителите. Така растенията не само усещат, когато насекомите повреждат тъканите им, но и са способни да освобождават специфични съединения, които привличат определени видове хищници за справяне с опасността.

Освен това, растенията могат да „предупреждават“ своите съседи за такива атаки, като произвеждат вещества, които алармират съседните растения за вредителска активност. Тази комуникация между растенията подтиква съседите да започнат да произвеждат свои защитни съединения още преди вредителите да ги достигнат, което увеличава шансовете за оцеляване. И това не е всичко. Растенията сякаш могат да комуникират и с други видове. Например те отделят вещества в почвата, за да привлекат и взаимодействат с определени видове гъби. След като се свържат, гъбите добиват хранителни вещества и получават захари и други важни съединения като „заплащане“. Растенията реагират и на бактериални сигнали в почвата – така осигуряват място за азотфиксиращи бактерии, а в замяна микробите получават подслон и храна.

2. Какво са растителните тропизми? 

Както всички останали животни и организми, растенията трябва да се адаптират към различните условия, на които са изложени, и докато други живи същества могат буквално да се придвижват от място на място, растенията не могат – те трябва да намират други начини да посрещат неблагоприятните условия за растеж, и тук влизат в действие растителните тропизми.

Растителните тропизми са механизми, чрез които растенията могат да се адаптират към или да се отдалечават от определени стимули като светлина, гравитация, вода и допир. Когато се случи това, клетките в една част на растението могат да нарастват по-бързо от другите, което определя посоката на растеж. С помощта на растежните хормони като ауксини растежът се регулира и растението може да се извива или огъва според вида стимул. Има два типа реакции на стимул:

• Негативен тропизъм: Растеж далече от стимула;
• И Позитивен тропизъм: Растеж в посока на стимула.

Във всеки от тези типове реакции има различни растителни тропизми (или тропични реакции): Фототропизъм, Тигмотропизъм, Гравитропизъм, Хидротропизъм, Термотропизъм и Хемотропизъм.

Фототропизъм 

Фототропизмът е отговорен за насочване на растежа към светлината. При канабис това е тип позитивен тропизъм – поради този тропизъм растенията растат в посока на светлинния източник. Това се случва, защото канабис растенията имат фоторецептори в клетките си, които разпознават светлината и насочват хормона ауксин към клоните, които получават по-малко светлина, което им позволява да нарастват в посока към светлината.

Фототропизмът е позитивен при клоните, листата и стъблото, но при корените е негативен тропизъм, защото корените се нуждаят от хранителни вещества и вода, които се намират под земята, така че растат далеч от светлината. Фоторецепторите в канабис растенията, които засичат светлината, са известни като фитохроми.

Тези структури съществуват в две форми – Pr и Pfr. След като растението разпознае светлинен източник във външната среда, то превръща Pr във Pfr, което задейства верига от клетъчни и хормонални промени, водещи до растеж към фотонния източник. Различните дължини на вълните влияят на фототропизма; не всеки спектър води до еднаква реакция. Разбирането на влиянието им върху канабиса ще ви помогне като градинар да предизвиквате или да избягвате определени реакции. Например сините дължини на светлината предизвикват силна фототропична реакция, докато червените – по-слаба. Поради това много indoor градинари използват LED лампи с точно определени спектри за оптимален растеж във всеки етап.

Хелиотропизъм 

Хелиотропизмът е вид фототропизъм, но, за разлика от него, позволява цветята и стъблата да се обръщат и следват слънцето по небето през деня. Това ясно се вижда при слънчогледите, които следват слънцето, за да повишат температурата си и да привличат повече опрашвачи.

Имало е дълга дискусия дали хелиотропизмът и фототропизмът са едно и също, но проучвания показаха, че са различни, макар и много сходни, така че не ги бъркайте!

Тигмотропизъм 

Тигмотропизмът е реакцията на растение при допир или среща с твърд предмет. Например, позитивният тигмотропизъм е когато лоза се огъва, докато търси опора, по която да продължи растежа си. Това се случва, защото растението „знае“, че определени клетки (най-често върхът на лозите) не са в контакт с повърхност, затова ги кара да растат по-бързо, докато не докоснат такава, по която да се катерят. Тигмотропизмът не се прилага за клоните на канабиса, но се отнася за корените.

Както вече споменахме, в зависимост от частта на растението, даден тропизъм може да бъде позитивен или негативен. Това важи и за тигмотропизма – когато корените срещнат препятствие като камък или дърво, този тропизъм ги кара да променят посоката си, за да избегнат пречки, които биха попречили на растежа. Така въпреки че при клоните и цветовете е позитивен, при корените може да е негативен тропизъм.

Гравитропизъм 

Гравитропизмът е много важен, защото насочва растежа на корените и цялото растение според гравитацията – корените винаги растат надолу, а стъблото, клоните и листата – нагоре. Смята се, че статоцитите (вид клетки) са отговорни за тази реакция. Те се намират във върха на главния корен и в клоните и са причината корените винаги да растат по посока на гравитацията, а растението – в противоположна посока.

Растежните хормони като ауксини играят важна роля, защото ако клоните не получават светлина, ауксините се натрупват в долната страна на клона, причинявайки по-бърз растеж там и огъване нагоре. Това е причината да трябва да коригирате връзките, когато завързвате клоните.

Хидротропизъм 

Хидротропизмът е реакция на канабис растенията при наличие на вода. Този тропизъм е изключително важен, тъй като растението се нуждае от вода за живот и служи като защита срещу преполиване или засушаване. Например, когато субстратът изсъхне, настъпва позитивен хидротропизъм, при който корените търсят вода, а при прекалено мокър субстрат се задейства негативен хидротропизъм – корените растат далеч от водата.

Тогава канабис растенията трябва да преодолеят (или да станат по-малко чувствителни) гравитропизма – липсата или излишъкът на вода кара растенията да проявят повече хидротропизъм, отколкото гравитропизъм. Това зависи и от самия субстрат – корените в по-влажен субстрат показват повече хидротропизъм, докато растенията в аерирана почва реагират по-силно на гравитацията, отколкото на водата.

Други видове тропизми  

Освен изброените тропизми има още два типа, които влияят на растежа: термотропизъм и хемотропизъм. Те са по-рядко срещани, но със сигурност присъстват.

Термотропизъм 

Термотропизмът е растеж или движение в отговор на топлина, студ или друг температурен фактор. Например, корените може да проявяват позитивен термотропизъм при определена температура, но негативен при прекалено ниска или висока, макар че под земята е трудно да се наблюдава.

Хемотропизъм 

Хемотропизмът е растежна реакция към химикали – корените са много чувствителни към химикали и реагират позитивно или негативно на елементи в субстрата. Хемотропизмът помага на растенията да достигнат до хранителните вещества в почвата и да се развиват по-добре. Друг пример – когато прашец попадне върху близалцата (белите косъмчета), растението освобождава химически сигнали, насочващи растежа към яйцеклетките за да подсигури развитието на жизнени семена.

3. Растителните тропизми и сравнение с човешките сетива

Както споменахме, растенията всъщност не мислят, защото нямат мозък, като хората или животните, но имат тропизми, които, заедно с различни хормони, управляват растежа им при нашествие от насекоми или нужда от повече вода. Значи и без мозък растенията реагират на стимули по свой собствен „нервен“ начин, макар и по различен от нашия.

Могат ли растенията канабис да надушват? 

Канабис има усет за аромат, който действа по-различно от другите живи същества. Растенията имат рецептори с етилен, които им позволяват да реагират на химикали в средата. Усетът за мирис позволява координиране на зрялостта на цветове и плодове, за да привличат опрашвачи, които разнасят прашец или семена с цел запазване на рода.

Най-важното при тези рецептори е, че позволяват на растенията да си комуникират при нападение – когато бъдат атакувани от насекоми, освобождават феромони, които предупреждават съседните растения. Значи, дори да не надушват като нас, растенията определено имат такъв усет и го използват за комуникация.

Могат ли растенията канабис да усещат допир? 

Известно е, че канабисът е чувствителен към топлина, студ или силен вятър – затова в такива условия растежът се забавя, което е вид сетивност към допир. Този усет е по-видим при някои растения като Венерина мухоловка или Мимоза Пудика, които се затварят автоматично при допир. Това значи, че растенията имат сетиво за допир, макар и по-особен начин от очакваното.

Могат ли растенията канабис да вкусват?      

Както и другите сетива, растенията имат усет за вкус, но той действа по различен начин. При някои животни и растения сетивата за вкус и мирис са свързани. Растенията усещат вкус с корените и могат да комуникират с близки корени – например, когато има недостиг на вода, се предава сигнал към останалите за затваряне на устицата и подготовка за суша.

Трябва да се знае, че за разлика от мириса, с който растенията реагират на химикали в средата, вкусът се отнася за водоразтворими химикали, налични в субстрата, които могат да се свържат с корените.

Могат ли растенията канабис да чуват? 

Въпреки че не чуват като нас, растенията имат нещо като „усет за слух“. Например, не могат да чуват музика (нямат уши), но усещат вибрациите от насекоми, червеи или други растения. Някои растения дори произвеждат ултразвукови вибрации за комуникация или подготовка при атака или силен вятър. 

Могат ли растенията канабис да виждат?

Канабис растенията нямат очи и не виждат като нас, но благодарение на фототропизма усещат посоката и силата на светлината. Те имат фототропини, които засичат синята светлина, и фитохроми, които засичат червената дължина на вълната. Това не е като очите ни, растенията не образуват картини, но това им позволява да регулират вътрешния си часовник, фотосинтезата и транспирацията, за да „виждат“ дали получават повече или по-малко светлина и в кой спектър.

4. Възможна ли е комуникация между хора и растения канабис?

След като вече имаме базова представа как растенията приемат стимули и взаимодействат със света, идва големият въпрос... Могат ли хората да взаимодействат и да влияят положително върху жизнения цикъл, качеството и добива на реколта от канабис чрез различни форми на стимули – като реч и музика? Има изключително интересни изследвания по темата, като най-старите са още от 50-те години на XX век. Макар повечето да не са рецензирани, множество доказателства сочат, че положителното взаимодействие между градинар и реколта има благоприятен ефект. Първото известно изследване е от Университета Аннамалай, Индия, където д-р Т. С. Сингх начело на факултета по ботаника открива, че реколтата, изложена на музика по време на вегетативната и цъфтежната фаза, увеличава биомасата с 72% и височината с 20%. Също така, семената, поникнали с музика, образували повече фен листа, с по-голяма маса и по-здрави характеристики. Експериментите обхващат класическа музика, а по-късно и индийския жанр „Raga“.

Докладвани са сходни положителни резултати и при двата стила музика; дори танцуване бос около растения без музика ускорявало растежа и подобрявало характеристиките. Друго проучване от Канада (от Ежийн Кънби) отбелязва 66% увеличение на добива, когато растенията слушали музиката на Бах. По-скоро Елиас Темптън (градинар на Sicky Buds) забелязва подобрения в домашната си оранжерия, като пуска класика денонощно на растенията – по-дебела дерма и подобрена листна структура. 

Това го кара да приложи музиката и на основната ферма, където ефектът се потвърждава. Той смята, че влияе не толкова самата музика, колкото подобреното емоционално състояние на хората, които работят с реколтата. Мат Лопес, селекционерът на една от най-култивираните разновидности – Northern Lights, споделя същото мнение. Той също пуска непрекъснато класика (например Бетовен или Моцарт) и общува с растенията само позитивно, вярвайки, че това ускорява растежа, стимулира здравето и води до по-големи добиви с по-висока канабиноидна потентност.

Какви процеси причиняват повишения растеж, потентност и добив?

Честно казано, научната общност още няма категоричен отговор. Няма твърда наука, доказваща, че музиката е причинителят на наблюдаваните ефекти. Но нека разгледаме какво може да се случва: звукът се предава като вълни, които при хората достигат тъпанчето, където се преобразуват в ел. сигнали и се обработват в мозъка. Както споменахме, растенията улавят вибрациите по съвсем различен начин – чрез протоплазма, която постоянно се движи и се влияе от вибрациите. Счита се, че звуковите вълни ускоряват този движението, което би могло да ускори растежа, приемането на хранителни вещества, и цялостната сила на растенията. Някои култиватори залагат на един стил музика, други – на друг, затова няма да твърдим, че един жанр е по-добър за канабиса от друг.

Проучванията сочат, че най-важни са намеренията и грижата към реколтата, а не самата музика. За много от нас от FastBuds отглеждането не е само хоби с „полезен резултат“, а се превръща в нещо по-дълбоко – дори леко духовно. Това всъщност ни връща на темата, че нагласата и вниманието влияят директно на реколтата – особено при канабис, но и при всяка друга култура. Хората са свързани с канабиса хилядолетия, а ендоканабиноидната система е доказателството за тази древна връзка и съвместно еволюционно развитие.

Ендоканабиноидната система (ECS) е комплексна система с пряк ефект върху съня, настроението, апетита, паметта и плодовитостта. Всичко това сочи към дълбоките корени, които споделяме с канабиса и ролята му за развитието на човечеството. Когато се грижите за реколтата си, мислете за еволюционната полза на това растение и останете позитивни. Пуснете си любимата музика, потанцувайте и се забавлявайте – това не само ще подобри собственото ви състояние, но може и да направи растенията ви по-силни, по-потентни и с по-добра продукция!

5. В заключение      

Растенията определено „мислят“ – но не така, както сме свикнали да го разбираме. Не само канабисът, а всички растения имат механизми като описаните по-горе, които им позволяват да „виждат“, чуват и надушват, което е жизненоважно за правилното им развитие. Без тези „сетива“ корените, клоните и листата няма да „знаят“ в коя посока, как и кога да растат. Ако знаете още за тропизмите при растенията, което да помогне на останалите градинари, не се колебайте да го споделите в коментарите по-долу!