Когато купуват семена канабис, отглеждачите разчитат, наред с други неща, на разграничаване между сортовете Сатива и Индика. Въпреки това, скорошно проучване на канадски учени поставя под въпрос валидността на този подход.

Екипът сравнил почти 300 проби канабис и стигнал до заключението, че точният им химичен състав и генетичната структура почти нямат връзка с популярното разделение на Сатива и Индика, използвано от производителите. Същото важи и за имената на щамовете на пазара — те рядко отразяват както произхода на генетиката, така и химичния профил.

Една и съща ДНК с минимални различия

За своето изследване авторите взели 297 щама, чийто канабиноиден и терпенов състав вече били анализирани чрез масспектрометрия и газова хроматография. След това извлекли ДНК с достатъчно качество от 137 от тези проби. Всяка проба била обозначена или като Сатива, Индика или хибрид от производителя.

Изследователите не открили корелация между етикетите, геномните данни и химичния състав на пробите. С други думи, нямало значителни разлики между сативи и индики. По същия начин, проби обозначени като един и същи щам, например OG Kush, можели да се различават толкова, колкото всяка две произволно избрани разновидности с различни имена.

Необходима е нова класификация

Традиционно производителите и потребителите използват имената “Сатива” и “Индика”, за да различават щамове с различни характеристики – структура на растението, модел на растеж, тип на ефекта и терпенов профил. Смята се, че сативите са по-високи сортове с по-дълъг период на цъфтеж, докато индиките зреят по-бързо и имат по-компактна структура.

Вярва се, че ефектът на сатива е по-стимулиращ, докато „каменният“ ефект на индика е по-седиращ. На различните генетики се приписват и специфични аромати. Например, потребителите свързват землистия аромат с фенотипове на индика.

Новото изследване сочи, че разликата на геномно ниво почти не съществува и малко на брой гени наистина влияят върху характеристиките. Все пак именно тези нюанси различават един щам от друг. Растението канабис може да произвежда десетки канабиноиди (с психоактивен потенциал), както и терпени и флавоноиди (които придават на тревата уникален аромат и вкус).

Някои данни сочат, че между тези три вида молекули има взаимодействие и именно комбинираният им ефект води до уникален тип въздействие, вариращо според щама. Тази синергия е позната още като ефект на антуража.

Би било от голяма полза за любителите пушачи, ако можеха по някакъв начин да определят характера на ефекта, който могат да очакват от етикета на щама. Още по-важно е за медицинските пациенти, понеже е жизненоважно да знаят дали даден щам ще помогне при тяхното състояние. А старата класификация Сатива/Индика просто не дава такава информация.

Авторите предлагат по-надежден начин — да се изследва подробният терпенов профил на продукта. Само така потребителите могат да си изградят представа какво купуват.